През 2018 година четиримилионният град Кейптаун успя да  предотврати ден нула“ 

През 2018 година четиримилионният град Кейптаун успя да  предотврати „ ден нула “  — денят, в който чешмите на града щяха да пресъхнат. Много от неговите поданици търпеливо се редяха на опашки, с цел да получат своята дажба вода. Градът интензивно работеше за ограничение на потреблението на вода в седмиците, предхождащи „ нулевия ден “.

Докато за някои от жителите на Кейптаун раздаването на дажби вода е нещо, към което занапред би трябвало да се приспособят, доста поданици и общности по света към този момент живеят в „ ден нула “. В международен мащаб, половин милиард души изпитват мощен дефицит на вода целогодишно. Има много причини за световната водна рецесия и въглищата са една от тях. Освен че потреблението им замърсява въздуха, който дишаме, това въздейства също на подпочвените води, замърсява потоците и реките и е най-големият мотор за изменението на климата.

От добива до изгарянето, въглищата изчерпват водните запаси в почти всяка стъпка от процеса. Опустошителното им влияние е очевидно по целия свят.

1. Отровна вода

Процесът на извличане на въглища е обвързван с обособяване на големи количества токсични химикали и тежки метали в околната среда. Добивът на един звук въглища трансформира сред 1 и 2,5 кубически метра подземни води в неизползваеми.

Разследване на „ Грийнпийс “ откри, че съвсем половината от реките в провинция Южен Калимантан в Индонезия са изложени на риск от замърсяване, в резултат на въгледобивни действия. Тези действия включват рандеман от открити мини, което води до трайни вреди за реките и водоносните хоризонти.

Дори след затварянето си, въглищните мини не престават да бъдат източник на отток с високо равнище на киселинност, постоянно нечист с токсични тежки метали като кадмий и кобалт. Киселинността убива рибите и други диви животни, а тежките метали от оттока се натрупват в телата на животните, които пият водата.

Освен това, рисковата пепел от въглища може да покрие аграрни култури с токсични химикали, да се просмуче в подпочвените води и реки. Може да бъде разнесена на стотици километри при съществуване на мощен вятър. На някои места отпадъчните води от електроцентрали, работещи на въглища, остават некачествено пречистени и изливат рискова примес от канцерогени в околната среда.

2. По-малко вода за фермерите

За три минути работа, въглищна електроцентрала с еднократно изстудяване и мощ 500 MW, употребява вода задоволителна за напълване на басейн с олимпийски размери. Това е скъп запас, който би могъл да се употребява за земеделие, питейни и битови потребности на хората.

По време на тежка суша в североизточна Индия, милиони кубически метри вода, които биха могли да се употребяват за напояване на аграрни култури или за питейна вода, в действителност са пренасочени към електроцентрали работещи на въглища.

Доклад на „ Грийнпийс “ разкрива, че държавното управление на Индия продължава да строи електроцентрали, работещи на въглища, в региони с дефицит на водни ресурси  като по този метод задълбочават водната рецесия в страната. 

По същия метод в богатите на въглища северни елементи на Китай, огромни  въглищни централи изчерпват скъпите водни запаси, а локалните поданици оповестяват за пресъхване на кладенци и водоизточници.

През 2013 година локалните хора, които живеят наоколо до обект за произвеждане на химически артикули от въглища, декларират, че в региона към този момент не е допустимо да се отглеждат аграрни култури заради изчезващите подпочвени води. „ Всички дървета в близост изсъхнаха. Пасищата са превърнати в пустини, а дюните вземат все по-големи площи. “

3. Задълбочаване на казуса със сушата

Въглищата са най-големият мотор на изменението на климата и през 2017 година са виновни за 40% от световните излъчвания на въглероден диоксид /CO2 / от изкопаеми горива. Въпреки че Австралия постоянно е страдала от засушаване, изменението на климата утежнява обстановката и въглищата са пряко свързани с това.

През 2018 година Австралия претърпя една от най-тежките суши в историята си. В 25% от територията на страната е оповестено изключително състояние поради сушата, а в доста региони равнищата на преваляванията спадат до рекордно ниски равнища. В началото на 2019 година, след продължителната суша, участък от река Дарлинг в Нов южен Уелс пресъхва и това довежда до измирането на милиони риби и водни жители. 

Наред с Антарктида, Австралия е най-сухият континент на Земята и като подобен е извънредно уязвима от засушаване и пожари. Въпреки това въгледобивната индустрия в страната продължава да изразходва над сто милиарда литра вода годишно.

Но има решение!

Добрата вест е, че възобновимите енергийни източници като слънцето и вятъра употребяват малко вода при произвеждане на сила и към този момент са по-евтини от въглищата.

През последните години в северозападните китайски региони, където има дефицит на вода, се усилва броят на вятърните и слънчеви съоръжения за произвеждане на сила. До 2015 година Тези съоръжения са икономисали 570 милиона m3 потребление на вода в Китай, еквивалент на потреблението на 31,6 милиона души.

В световен мащаб казусът не е дали има задоволително вода. Основният въпрос е за това по какъв начин се ръководят водните запаси и дали те са отмерено разпределени. Има доста други възможности на изкопаемите горива, само че за хората няма опция на водата.

Автор: Gan Yiwei – световен началник на акцията за въглища в „ Грийнпийс “ – Източна Азия

Превод: Радина Огнянова

Източник: Greenpeace.org